DORBLU – Полутвърдо сирене със синя благородна плесен от Германия

«DORBLU» е марка сирене със синя благородна плесен от Германия, което се произвежда от «Käserei Champignon Hofmeister GmbH&Co.KG».
Рецептата на това сирене е създадена в началото на XX век и се държи в пълна тайна. Сиренето се приготвя от краве мляко с добавянето на благородната плесен penicillium roqueforti.
Парченцата сирене приличат на мрамор.
Това сирене се отнася към полутвърдите сирена.
Повърхноста на «DORBLU» е бяла или жълтовата, без коричка и се вижда как благородната плесен излиза на повърхноста.
Вътрешноста също е бяла или жълтеникава с ясно изразени тъмно зелени жилки от благородната плесен.
Вкусът му е пикантен, наситен, леко солен и има наситен аромат.
Подходящ с отлежали вина или коняк, добавят го към различни видове салати и сосове.
Популярен не само в Германия, а и в тези страни, които имат свое производство на сини сирена.
Не случайно го наричат „Синьото злато“


Gorgonzola – Меко сирене с благородна синя плесен от Италия

Сиренето «Горгондзола» (Gorgonzola) е италианско сирене с благородна синя плесен. «Gorgonzola» се приготвя от краве или козе мляко, а понякога от смес от краве и козе мляко. По една от легендите, сиренето «Горгондзола» е било направено през 879 год. от н.е. в едноименното градче в близост до Милано. Според друга е било направено в Пастуро, място с богати традиции в обработката на мляко и много естествени пещери, в които температурата постоянно е 6-12 градуса. Тези пещери са идеално място за зреенето на сиренето «Gorgonzola».

Първоначално сиренето се е правило само през есента, когато стадата са се връщали от високите Алпийски пасища. Тогава това сирене се е наричало «Stracchino di Gorgonzola».

В сегашно време сиренето се произвежда целогодишно. Производството на «Горгондзола» се е разпродатранило на територията на провинция Ломбардия, Пемонт и около Милано. В 1955г. сиренето получава контролирано название според произхода. В 90-те години на миналия век «Горгондзола» става популярно в цял свят. В 1996г. получава защитено название според произхода.

Сиренето «Gorgonzola» се използва много в италианската кухня. Добавя се както при приготвянето на традиционни италиански блюда, така и отделно или в съчетание с други сирена.

Сиренето зрее от 50 до 80 дни. Структурата му е мраморно бяла със светло-зелени жилки. Вкусът му е сметанов. Истинското сирене «Gorgonzola» се смята това, което е завито в алуминиево фолио със сребърен или златист цвят. По края на фолиото се маркира характерната за това сирене буква «g».

Има няколко разновидности на това сирене, а именно:

  • Gorgonzola due paste: много рядко сирене за ценители, защото отлежава над 1 година и има силен пикантен вкус
  • Gorgonzola una pasta: Фабрично произведено сирене
  • Gorgonzola dolce: меко и маслено сирене със сладък вкус. Зрее 60 дни.
  • Gorgonzola piccante: ароматно сирене. Зрее от 90 до 100 дни.
  • Gorgonzola Dolcelatte: младо, меко, кремообразно сирене със сладък вкус. Произвежда се в района на Павия.
  • Гондола: това е датски аналог на Gorgonzola.


Le Roqufort – Меко сирене с благородна синя плесен от Франция

«Le Roqufort»
«Le Roqufort» е меко сирене с благородна синя плесен. Това сирене се смята за едно от главните френски сирена. Първо на него е било дадено „контролирано название по произход“ през 1979г. «Le Roqufort» е от групата на младите сирена, което и възникнало в провинция Rouergue, разположен в южната част на Франция. Населението в този район винаги са се занимавали с отглеждането на овце и с производството на сирена от овче мляко. Именно те са създали технологията за зреене на сирена от овче мляко в популярните пещери в Пиренеите.
Според легендата, обикновен пастир от селцето Рокфор пасял в планината своето стадо овце. И както обикновено решил да похапне. Яденето му е било парче хляб и малко овче сирене. В това време покрай него е минала красива девойка от съседното село. Тя толкова му е харесала, че той е оставил яденето и е тръгнал след нея. Когато се е върнал на същото място след месец, той е видял, че върху сиренето има синя плесен. Опитал го на вкус и забелязал, че сиренето е станало много по-вкусно, леко напомнящо вкус на горски плодове. От тогава местните жители са започнали да слагат сиренето във варовикови пещери, до появата на синя плесен върху него.
Оптималният срок за зреенето на сиренето «Le Roqufort» е 60 дни. В началото на зреенето има много кисел вкус и неприятна миризма, но с времето тази миризма изчезва напълно.
Производството на Рокфор е много сложно и французите са признати майстори на това сирене. От началото на XIX век водеща компания по производството на «Le Roqufort» е «Roquefort Société».
Главното достойнство на сиренето «Рокфор» се явяват спорите на гъбата «Penicillium roqueforti». Благодарение на тази гъба се получават сините нишки в сиренето. За да не се наруши структурата на сиренето, при рязането му, не трябва да се използва обикновен нож, а специален инструмент, който се нарича лира.
Сиренто «Le Roqufort» може да се употребява, както като десерт, така и като допълнение към блюда, салати или отделно. От него се правят различни сосове, така популярни във Франция.
Популярноста на «Le Roqufort» се свързва и с Казанова. В своите мемуари Казанова пише: «Презвъзходно възстановява силите след любовните баталии и помага да се усили зароденото желание».